Изпитване на анкери на изтръгване в тухлена и блокова зидария

Анкерите в зидария обикновено трябва да се изпитват, защото данните на производителя или условията на ETA често не обхващат тухлите или блоковете на обекта. Изпитвания за определяне на допустимо съпротивление рядко са нужни в бетон, където BS 8539:2012+A1:2021 препоръчва анкери с европейска техническа оценка (ETA). На практика те са нужни най-вече в зидария.

Не са нужни изпитвания, когато анкерът има ETA за категорията зидария, а елементите на обекта са поне толкова якостни и поне толкова големи, колкото е посочено в ETA. Ако са по-слаби или по-малки, са нужни изпитвания. Вижте кога е нужно изпитване на обекта.

Поставяйте изпитвателните анкери в плътното тяло на тухлата или блока, далеч от хоросановите фуги и достатъчно навътре от ръбовете на стената, както препоръчва BS 8539, точка 5.3.3.3.2.

Понякога работните анкери неизбежно попадат във фуги: мазилката може да скрива редовете или схемата на отворите на конзолата да не съвпада с тях. В такъв случай фигура 7 от същата точка указва какво да се направи.

При измазана стена, където фугите не се виждат или анкерите не могат да се задържат в тухлите, проектантът може да зададе Ω = 0.75 и да изиска изпитване в плътна тухла. Изпитвателното натоварване се дели на Ω, така че то се увеличава, за да обхване работните анкери, попаднали във фуги.

При тухлена зидария поставете опорите на моста върху тухлите около тази, в която е анкерът. Така се изпитват и фугите около тухлата с анкера, и мек или стар разтвор, както и тухла, разхлабена от силно пробиване, се отразяват в резултата.

При зидария от блокове най-близката опора трябва да е на поне 1.5 × hef от анкера, където hef е ефективната дълбочина на анкериране. По-малък мост може да се използва с αdist, стига разстоянието между опорите му adist да е по-голямо от 1.5 × h_ef; в противен случай използвайте по-широк. Вижте избор на мост.

При перфорирани или кухи тухли поставете опорите под ъгъл, така че никоя от тях да не стъпва по протежение на ред отвори.

При контролните изпитвания αdist не се използва. Където е възможно, използвайте съседните зидови елементи; при големи елементи най-близката опора може да е на разстояние до 0.5 × hef.

Анкерите се монтират в плътни бетонни блокове с hef = 80 mm при краткотрайно натоварване. Проектантът задава NEk = 1.5 kN и Ω = 1.0. ν_test за анкер, който не е от найлон, в зидария при краткотрайно натоварване е 3.

• Стандартен мост Staht t25: L = 63.5 mm при разстояние между опорите adist 127 mm – светлото разстояние между опорите по дължината на моста (технически лист на Staht). L е по-малко от 1.5 × 80 = 120 mm, затова се прилага αdist, а adist (127 mm) е по-голямо от 1.5 × hef (120 mm), така че уравнение B.12 е валидно. αdist = 0.4 + 127 ÷ (5 × 80) = 0.718. Ntest = 1.5 × 3 ÷ 0.718 = 6.27 kN.
• Staht Bridge 375-25: L = 187.5 mm, повече от 120 mm, затова αdist = 1.0. Ntest = 1.5 × 3 ÷ 1.0 = 4.50 kN.

По-широкият мост дава по-ниско изпитвателно натоварване и по-малко натоварване върху зидарията. Нашият калкулатор за изпитвателно натоварване изчислява това за всяко разстояние между опорите и предупреждава, когато мостът е твърде тесен за метода.

Анкер с ETA за дадена категория зидария, използван в елементи, по-слаби или по-малки от посочените в ETA, може да се изпита по два начина съгласно BS 8539, Приложение B.2.2.

• От 5 до 15 изпитвания до разрушаване (Приложение B.2.2.1), като резултатът се определя статистически. Вижте предварителни изпитвания.
• 15 или повече изпитвания до разрушаване, съгласно съответния Европейски документ за оценяване (EAD) и неговия Технически доклад на EOTA. За метални инжекционни анкери в зидария (EAD 330076 с EOTA TR 053) N1 е средната стойност на петте най-ниски резултата, а характеристичната носимоспособност е αdist × 0.7 × β × N_1, но не повече от стойността в ETA за същата категория зидария.

Подходът по EAD изисква повече изпитвания и затова отнема повече време. Двата подхода дават различни резултати; BS 8539 допуска всеки от тях.

Не се изисква редукция за разстоянието между опорите, когато според EOTA TR 053 разрушаването се очаква да остане локално: анкери, по-дълбоки от 150 mm, в многослойни стени от малки плътни тухли, анкери във фуги на хоросана и анкери в кухи или перфорирани тухли. Опорите все пак трябва да са на разстояние повече от 1.5 × h_ef и да оставят място за развитие на разрушаването. Вижте избор на мост.

Изпитвателният анкер дава информация за работните анкери само ако е монтиран по същия начин, затова компетентен монтажник трябва да спазва стриктно инструкциите на производителя, включително почистването на отвора. Пробивайте със свредла в средния толеранс по ISO 5468; новите свредла с контролния знак PGM отговарят на изискването. Оставете химическите анкери поне за препоръчаното време за втвърдяване, преди да ги изпитате.

Преди изпитването огледайте тухлата и фугите около нея. Пукнатини през тухлата или около фугите ѝ означават, че пробиването или монтажът са я повредили.

Изпитвания на срязване рядко са необходими, тъй като носимоспособността на срязване обикновено се ограничава от якостта на анкера или на конструкцията. Може да са необходими при закрепване в зидария с ниска якост. Вижте изпитване на срязване.